Постинг
23.03.2008 14:45 -
фрее...
Свободата, като основна житейска характеристика на всяко мислещо същество, има различно отражение в различния тип душевност. Понякога свободата, разбрана по определен начин, означава робство. Каква е тЯ в моя свЯт?
Аз, като субект, имам необективна, т.е. субективна оценка на свободата. Имам право на свобода на избор, свобода да изразявам себе си както пожелая. Притежавам и вЪзможността да се освободЯ от нещо, от което сЪм (бил) зависим. Това е свободата в моЯ свЯт. Колкото до робството, то е обвЪрзано с всичко неадекватно на моЯта свобода, т.е. нейната липса, както и опитите на социума да наложи мнението си над мен. Робството за мен, в по глобален аспект на човешката популациЯ, е най- вече духовно.
Свободата е една от основните житейски ценности в моЯ свят. ОбвЪрзана е с всичките ми желаниЯ, думи и действиЯ. Свободата за мен е вЪзможността да бЪда себе си, такЪв, какЪвто сам сЪм избрал, гласът ми да бЪде чут, изборЪт ми да бЪде зачетен. Това са вариации на вЪзможността ми сам да пиша сценария на собствениЯ си живот. Свободата е предимно разбиването на решетките в сЪзнанието (освобождаване от робството в духовен аспект). ТЯ ми позволЯва да развиЯ до край вЪзможностите и вЪображението си, прави ме в известна степен различен и обособено индивидуален. Имам собствени идеи и цели, собсвено мнение, повлиЯни в нЯкаква степен от хората и случките в живота ми, но все пак мои лични. В аспекта на социалното общество свободата ми се ограничава от свободата на останалите елементи в общността, но общите идеи на "масите" не могат и не трЯбва да бъдат разчитани като мои. Общественото мнение не е (не винаги) мое лично. Тук притежавам свобода дадена ми от изначалната майка- природа.Общоността ограничава свободата, прави гражданина роб. Роб в сЪзнанието, подчинен на закони и на обществени нагласи, манипулиран в социалната сфера. ЧовекЪт, роден като гражданин, се ражда роб, т.е. с робска психика. ("Роб" не в буквалниЯ смисЪл, като "без права"). Булшинството от хора се понасЯ "по течението" на обществената нагласа. Губейки себе си и собствената си сЪщност, човекЪт става подчинен на социума. Привидно има свобода на избор, но изборът е предварително повлиян от вЪншни спекулативни фактори, често свЪрзани с манипулации. В този смисЪл чивекЪт се ЯвЯва "кукла", чиито конци са невидими. Човекът, като част от една общност, се заличава като личност, става "един от многото". Когато собствената ти характеристика и самооценка е подобна на друг индивид/течение/стил/мода, ти ставаш роб на липсата на самосЪзнание.
Свободата и робството са предимно сЪстоЯниЯ на духа. ЧовекЪт сам избира какЪв да бЪде- свободен индивид, различен и вЪншен (маргинален) за общността, или част от неЯ, още една "тухла в стената".
Аз, като субект, имам необективна, т.е. субективна оценка на свободата. Имам право на свобода на избор, свобода да изразявам себе си както пожелая. Притежавам и вЪзможността да се освободЯ от нещо, от което сЪм (бил) зависим. Това е свободата в моЯ свЯт. Колкото до робството, то е обвЪрзано с всичко неадекватно на моЯта свобода, т.е. нейната липса, както и опитите на социума да наложи мнението си над мен. Робството за мен, в по глобален аспект на човешката популациЯ, е най- вече духовно.
Свободата е една от основните житейски ценности в моЯ свят. ОбвЪрзана е с всичките ми желаниЯ, думи и действиЯ. Свободата за мен е вЪзможността да бЪда себе си, такЪв, какЪвто сам сЪм избрал, гласът ми да бЪде чут, изборЪт ми да бЪде зачетен. Това са вариации на вЪзможността ми сам да пиша сценария на собствениЯ си живот. Свободата е предимно разбиването на решетките в сЪзнанието (освобождаване от робството в духовен аспект). ТЯ ми позволЯва да развиЯ до край вЪзможностите и вЪображението си, прави ме в известна степен различен и обособено индивидуален. Имам собствени идеи и цели, собсвено мнение, повлиЯни в нЯкаква степен от хората и случките в живота ми, но все пак мои лични. В аспекта на социалното общество свободата ми се ограничава от свободата на останалите елементи в общността, но общите идеи на "масите" не могат и не трЯбва да бъдат разчитани като мои. Общественото мнение не е (не винаги) мое лично. Тук притежавам свобода дадена ми от изначалната майка- природа.Общоността ограничава свободата, прави гражданина роб. Роб в сЪзнанието, подчинен на закони и на обществени нагласи, манипулиран в социалната сфера. ЧовекЪт, роден като гражданин, се ражда роб, т.е. с робска психика. ("Роб" не в буквалниЯ смисЪл, като "без права"). Булшинството от хора се понасЯ "по течението" на обществената нагласа. Губейки себе си и собствената си сЪщност, човекЪт става подчинен на социума. Привидно има свобода на избор, но изборът е предварително повлиян от вЪншни спекулативни фактори, често свЪрзани с манипулации. В този смисЪл чивекЪт се ЯвЯва "кукла", чиито конци са невидими. Човекът, като част от една общност, се заличава като личност, става "един от многото". Когато собствената ти характеристика и самооценка е подобна на друг индивид/течение/стил/мода, ти ставаш роб на липсата на самосЪзнание.
Свободата и робството са предимно сЪстоЯниЯ на духа. ЧовекЪт сам избира какЪв да бЪде- свободен индивид, различен и вЪншен (маргинален) за общността, или част от неЯ, още една "тухла в стената".
Няма коментари
Търсене
Архив
Блогрол
